НПССЗ

Дружеството на кардиолозите взе решение да организира събитие, на което да събере всички заинтересовани страни - застъпници за създаване на Националния план за сърдечно-съдово здраве. Срещата на разширения състав на Националния алианс за сърдечно-съдово здраве ще се проведе на 15 декември 2023 г. в Гранд Хотел София от 10.00 часа. На събитието ще бъде подписан Меморандум за сърдечно-съдово здраве в България от всички потвърдили присъствието си поканени представители на институциите, академичните среди, общините, съсловните организации, научните дружества, партньорите от индустрията, неправителствения сектор, пациентските обединения и медиите.

„Разширяването на Алианса за сърдечно-съдово здраве е първата стъпка към изработването и приемането на Плана за сърдечно-съдово здраве. Това е приоритет не само на ДКБ, но и на цялото общество. Вярвам, че заедно ще успеем да постигнем така желаното от всички нас институционализиране на стратегическия за България документ“, казва доц. Васил Трайков, председател на ДКБ.

Участници във форума ще бъдат представители на ДКБ, на Европейското кардиологично дружество (ESC) и на всички заинтересовани страни – съсловните организации, академичните среди, научните дружества, общините, партньорите от индустрията, неправителствения сектор, пациентските обединения, работодателите, медиите и др.

Защо е необходим план за сърдечно-съдово здраве?

Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) до момента са обект на сериозни усилия и инвестиции, подобрени превантивните стратегии и инфраструктурата за спешна помощ. Това доведе до значително намаляване на смъртността от ССЗ през последните 50 години, но въпреки това сърдечно-съдовите инциденти (инфаркт и инсулт) остават първата причина за смърт в ЕС. Те са причина за 36% от всички смъртни случаи и оказват дълбоко влияние върху живота на около 60 милиона души, които живеят със ССЗ в ЕС. Наблюдава се, че намаляването на смъртността от сърдечно-съдови заболявания започна да се задържа, а в някои страни смъртността дори нараства. Сърдечно-съдовите заболявания не засягат само възрастните хора, а хора от всички възрастови групи. Около 20% от всички преждевременни смъртни случаи (преди 65-годишна възраст) в ЕС са причинени от ССЗ. ССЗ са причината за преждевременната загуба на 3,9 милиона животи на хора в ЕС под 65 годишна възраст годишно (45% от общата смъртност), всяка година се откриват 6,1 милиона нови случаи на ССЗ за ЕС (2015), а ~49 милиона души живеят със ССЗ в ЕС (2015) по данни на European Heart Network (2017).

На болестите на органите на кръвообръщението се дължат най-висок брой умирания в България (1100 на 100 000 души, което е около три пъти повече от средната стойност за ЕС). Преждевременната смъртност в България (преди 65 години) е два пъти по-голяма от средните нива в ЕС. Заедно с тежката демографска криза в страната, чувствително по-ниската очаквана продължителност на живот спрямо средно европейските нива, това допълнително ще повлияе на пазара на труда и на коефициента на заетост в бъдеще.

От общия брой починали годишно, средно 70 000–75 000 души загиват от болести на кръвообращението, а се смята, че около 20 000 смъртни случая или 19% от всички смъртни случаи биха могли да бъдат избегнати, което доказва ниската ефективност на здравната ни система, след като както предотвратимата с превенция смъртност, така и предотвратимата с добро лечение, остават сред най-високите в ЕС. Изключително тревожен е фактът, че в България предотвратимата смъртност от ССЗ е 4 пъти над средната в Европейския съюз и осемкратно надвишава тази в развитите страни-членки. Огромна е цената за обществото ни на първо място в предотвратимата загуба на живот, но и в демографски и икономически план.

Налице са значими неравенства в достъпа до съвременна медицинска грижа при сърдечно-съдови заболявания у нас, които се потвърждават от разлики в демографските показатели в различните региони на страната.

Осъзнавайки проблема сърдечно-съдови заболявания, Европейският алианс за сърдечно-съдово здраве (www.cardiovascular-alliance.eu) в колаборация с редица организации, включително и Европейското дружество по кардиология (www. escardio.org) създаде Европейски план за сърдечно-съдово здраве. Този план дава насоки за действия във всяка една от страните членки на ЕС, които те да използват и адаптират при създаването на Национални планове за сърдечно-съдово здраве. В него се включват няколко приоритета, които следва да залегнат в Националния план за сърдечно-съдово здраве и респективно в Националната здравна стратегия.

Цели и приоритети на Националния план за сърдечно-съдово здраве

Основната цел е комплексна: до 2030 г. преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България поради сърдечно-съдови заболявания да бъдат намалени с 30%; всеки български гражданин да има достъп до висококачествена оценка на своя сърдечно-съдов риск през целия си живот, а всички пациенти със ССЗ да имат достъп до адекватни, навременни и цялостни процеси на лечение и грижа.

Националният план за сърдечно-съдово здраве (НПССЗ) на Р България акцентира върху следните приоритети:

Превенция на ССЗ като основна насока в Националния план за сърдечно-съдово здраве с водеща роля в Националната здравна стратегия
Дигитални технологии и иновации – установяване на тяхната водеща роля в борбата със сърдечно-съдовите заболявания
Осигуряване на ранна терапия в условията на персонализирана и висококачествена медицинска грижа
Ранна рехабилитация с оглед постигане на максимална социализация на пациентите със сърдечно-съдови заболявания
Въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот и други показатели, докладвани от пациентите

Очакваме националните власти в лицето на Народното събрание с помощта на компетентните институции Министерски съвет, Министерство на здравеопазването и Национална здравноосигурителна каса:

• да ангажират всички участници за обществения консенсус по отношение на приемането и прилагането на НПССЗ

• да извърши оценка на въздействието на НПССЗ

• да инициира и започне обществена консултация на НПССЗ

• да инициира публични събития с множество заинтересовани страни

• да създаде работна група за прилагането на НПССЗ и ефективното постигане на поставените в него цели.

Борба със сърдечно-съдовите заболявания на ЕС.pdf