Според официалното тълкование на понятието професор, това е най-високото научно-преподавателско звание в университет. В общочовешки план много хора си представят професора, като универсална личност, с енциклопедични познания. На професора не е простено да не знае . Хората от с. Павелско/любимото място на професора/ също мислят по този начин. За обикновения човек от този край, Атанас Джурджев беше истински професор. Тази проста човешка оценка беше най-точното мерило за Атанас Джурджев.
Той се доближаваше повече до представите ни за енциклопедична личност, отколкото до ограниченото понятие професор по “ Кардиология”.
За да се извисиш до тази степен на човешкото познание, трябва да си с многостранни интереси и да притежаваш услужлива памет.
Всеки, който е познавал професор Джурджев се е изумявал от силната му памет. Не рядко се е случвало той първи да те поздрави за рождения ден.
Неговите интереси бяха многостранни.
В гимназията най-много се е увличал от история и география, като е смятал да продължи висшето си образование в една от тези посоки. Желанието на родителите го насочва в областта на медицината.
В периода 1960-1967 г. завършва висшето си образование по медицина в Медицински университет - Пловдив с пълно отличие и сребърен медал. Златен се присъждал при активна комсомолска дейност.
С голяма носталгия разказваше за първите години от работата си, като лекар в родопските селища Мадан и Рудозем.
През 1973 г. специализира Вътрешни болести, а през 1977 г. взима специалност по Кардиология и Ревматология.
През 1983 г. става кандидат на медицинските науки, а през 1991 г. и доктор на медицинските науки. От 1972 г. до 1984 г. е асистент към Медицински Университет - Пловдив, през 1985 г. става доцент, а през 1993 г.- професор.
От 1990 г. е началник кардиологична клиника. През 1991 г. заема поста ръководител катедра Вътрешни болести. В периода 1988 – 1995 г. е декан на Медицинския факултет към Медицинския университет в град Пловдив, а от 1995 до 2003 г - ректор.
“ Една жена, една кола, една партия, един отбор” беше любима фраза на професора. Любимата си съпруга Мария наричаше “ врагът”, защото тя беше единствения фен на отбора по футбол “ Ботев”. А той почти не пропускаше среща на “Локомотив”.
Най- силната му страст беше музиката. Той ни връщаше във времето на петдесетте, обичаше Битълс, Сърчърс, Елвис. В детайлите беше по-прецизен от неговия кум - известния меломан Тома Спространов. Разказвал е как като войник, с радиостанцията е слушал “западна” музика, за което е бил наказан.
Професор Атанас Джурджев бе член на Българското, Европейското кардиологични дружества, член на Полската академия на науките, член на Световната Академия по Медицина “Алберт Швайцер” както и член на Кралския институт по биология, Великобритания.
От 1996 г. е заместник председател на дружеството на кардиолозите в България.
От 2001 г. професор Джурджев бе национален консултант по кардиология.
Бил е главен редактор на списание “Фолия Медика”, член на редколегията на списанията: “Българска кардиология”, “Сърце – бял дроб”, “Рехабилитация и физиотерапия”.
На професор Джурджев са присъждани следните награди:
Сребърен медал за отличен успех;
Отличник на министерството на Здравеопазването;
Златен и голям златен медал на академия “Алберт Швайцер” – двукратно;
Златен медал за Мир “Нагазаки”;
Лекар на годината – 2001г.;
Носител на “Чиловата награда” на БЛС, 2002г.;
Кардиолог на годината – 2002г;
Носител на почетния знак на гр. Пловдив, гр. Чепеларе и с. Павелско.
Покрай сухата фактология на научните постижения, стои усещането за постоянното присъствие на проф. Джурджев в нашето ежедневие. Често се намира повод, колеги, приятели да споменат неговото име. Спомняме си за любовта му към музиката, спорта, хубавото вино, невероятната му памет. Над всичко доминираше човеколюбието и добрината му, желанието да помогне.
Неизбежно е човек да напусне този свят. Проф. Джурджев си отиде твърде млад на 66 годишна възраст.
Но той е винаги с нас, защото човек живее толкова, колкото е в сърцата и паметта на хората.
проф. Ф. Николов