Изработването на Националния план за сърдечно-съдово здраве е на ход след получената зелена светлина от Европейската комисия

Българският план е основан на европейските препоръки и предвижда мерки за профилактика, съвременно лечение и рехабилитация 

След като министрите на здравеопазването на страните от Европейския съюз приеха единодушно заключенията на Съвета на Европа за действия по Плана на ЕС за подобряването на сърдечно-съдовото здраве е на ход работата по Националния план за сърдечно-съдово здраве да започне, съобщават от Дружеството на кардиолозите в България.

“Вярваме, че заявлението на комисаря по здравеопазването Оливер Вархели, че Европейската комисия в този си състав ще постави на преден план сърдечно-съдовото здраве, ще бъде подето и от българските институции, за да бъде изработен и приет Националният ни кардиологичен план”, подчерта проф. Кирил Карамфилов – председател на Дружеството на кардиолозите в България. Според него най-важната първа стъпка е да се създаде междуведомствена работна група към Министерството на здравеопазването, в която научното дружество да представи приоритетните области и направленията, в които разработва ключовия за здравето на нацията ни документ.

Припомняме, че основната цел на Националния план за сърдечно-съдово здраве е комплексна, а именно до 2030 г. преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България поради сърдечно-съдови заболявания да бъдат намалени с 30%. Основен фокус на плана е и всеки български гражданин да има достъп до висококачествена оценка на своя сърдечно-съдов риск през целия си живот, а всички пациенти със ССЗ да имат достъп до адекватни, навременни и цялостни процеси на лечение и грижа.

Националният план за сърдечно-съдово здраве на Р България има следните приоритети:

•          Превенция на сърдечно-съдовите заболявания

•          Дигитални технологии и иновации

•          Ранна терапия в условията на персонализирана и          висококачествена медицина

•          Ранна рехабилитация за постигане на максимална социализация на пациентите

•          Въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот

Планът вече има подкрепата на над 60 заинтересовани страни от академичните, съсловните, научните, браншови, пациентски организации и медии чрез Меморандума за сътрудничество с ДКБ, който бе подписан през декември 2023г.