Интервю в Капитал Здраве с Доц. д-р Васил Трайков

Когато говорим за Национален

кардиологичен план, говорим не за болест, а за здраве

Доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България в Интервю за Капитал Здраве, 8 декември 2023

- Доцент Трайков, кардиолозите успяха да победят до голяма степен смъртността от инфаркт, но не и самия инфаркт. Това ли ще бъде основната цел на Националния план за сърдечно-съдово здраве, за който Дружеството на кардиолозите основно се застъпва у нас?

- Така е. Вследствие на въвеждането и широкото разпространение в държавата на лечението, което е ефективно и драстично намалява смъртността при миокардния инфаркт, първичната ангиопластика, ние успяхме да редуцираме смъртността от инфаркт. Проблемът, обаче, е друг - че броят на инфарктите нараства на фона на намаляващо население. Свидетели сме на огромен проблем, че допускаме да има инфаркти. Като терапия специалистите се справяме чудесно, но по-предния етап се проваляме и именно това е етапът на превенцията и на контрол на рисковите фактори. Там ни предстои много работа и именно превенцията и контрола смятам, че са ключовите приоритети и цели, за които планът за сърдечно-съдово здраве следва да се въведе и приеме. Една от водещите и измерими цели на плана ни също е до 2030 г. преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България поради сърдечно-съдови заболявания да бъдат намалени с една трета. Тази цел ще се постигне, ако всеки български гражданин да има достъп до висококачествена оценка на своя сърдечно-съдов риск през целия си живот, както и до адекватни, навременни и цялостни процеси на лечение и грижа.

- Какви са другите приоритети на българския план за сърдечно-съдово здраве?

- Приоритетите са няколко. Те са разписани и до голяма степен са залегнали и в Европейския план за сърдечно-съдово здраве, който беше разработен от Европейското дружество по кардиология в колаборация с Европейския алианс на заинтересованите страни. В този план има няколко основни приоритета. Разбира се, профилактиката е на първо място, както първичната профилактика, т. е. недопускането на заболяване, така и вторичната профилактика, т. е. недопускане на по-нататъшното развитие на заболяването, вече възникнало един път. Това е централната тема. Планът разглежда още много важни насоки като осигуряване на адекватна ранна диагностика и терапия според препоръките при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Тоест - при вече развило се заболяване ние трябва да осигурим възможно най-добрата диагностика и терапия на тези пациенти. Тук смятам, че особено важно лечението да се осъществява в условията на персонализираната медицина, да направим всичко възможно да диагностицираме болестта на конкретния човек и да я лекуваме, но не общо като генералната диагноза, а конкретната, специфичната болест на пациента като уникален индивид. Защо казвам това? Защото например има редица генетични състояния, обусловени от наследствени фактори, които променят начина, по който се борим със заболяванията, или пък е необходимо терапията да бъде базирана на резултат от образна методика. За нас е важно да адаптираме терапиите към спецификите на всеки пациент. Освен това ние трябва да работим и да акцентираме върху рехабилитацията. Когато вече е допуснато и има заболяване, и пациентът е в някаква степен инвалидизиран, трябва да направим всичко необходимо да му се помогне да бъде отново активен член на обществото. Рехабилитацията има огромно значение, а в нашата страна нямаме сериозно действаща програма за рехабилитация при сърдечно-съдови заболявания по ред причини. Рехабилитацията е важна част от цялостното лечение и трябва да бъде обект на комплекс от мерки, какъвто е залегнал в плана за сърдечно-съдово здраве.

Искам да подчертая, че говорейки за план за сърдечно-съдово здраве, ние обръщаме знака. Вече не говорим за болест, а за здраве, което всъщност е отражение на факта, че този план има за главна своя цел профилактиката. Като кардиолози ние лекуваме чудесно, но лекуваме само тези хора, които съставляват върха на айсберга на сърдечно-съдовите заболявания. Голяма част от състоянията остават неоткриваеми за нас и не биват адресирани, защото не достигат до лекар. А именно там ние трябва да вложим нашите усилия. Естествено, не можем да направим нищо без съвременните технологии и въвеждането и развитието на дигитални технологии в кардиологията и в сърдечно-съдовата медицина. Трябва да бъде поощрявано имплементирането им в един добре структуриран комплекс от мерки. Разбира се, важно е да кажем, че нищо не можем да свършим, без да оценим ефекта от направеното и това е другият фокус - въвеждането на медицина, която е основана на оценката на качеството на живот.

- Какви ще бъдат стъпките за реализирането на Националния план за сърдечно-съдово здраве? Доколкото сме информирани, предстои среща на Националния алианс по сърдечно-съдово здраве. Такъв е примерът в Европа. Следвате го и вие. Кои са участниците и как ще използвате силите и възможностите на заинтересованите страни, за да бъде националният план всеобхватен и да покрие тази необходимост от осведоменост за активизирането и на самите пациенти?

- Инициативата за създаване на Алианс за сърдечно-съдово здраве всъщност започна преди няколко години. Началото беше поставено от Европейското дружество по кардиология, което създаде европейския Алианс по сърдечно-съдово здраве и след това - Европейския план за сърдечно-съдово здраве, като идеята е този план да бъде разпространен сред страните-членки, да бъде адаптиран към конкретните нужди на всяка страна и да заработи. Както казах, ние стартирахме преди няколко години тази инициатива и в България, като понастоящем сме на етап, в който трябва да съберем заинтересованите страни с отношение към промоцията на сърдечно-съдовото здраве. Предстои да официализираме свършената работа на 15 декември и много се надявам да можем да покажем и концептуален план, върху който в последствие този алианс с всички тези заинтересовани страни в него да заработи, за да може да се изгради един наистина качествен документ, който да бъде представен на институциите за одобрение. Много се надяваме, че този план ще заработи и ще доведе до успех. Ние ще го изработим, въпросът е той да бъде въведен и приложен на практика. Имаме вече такива примери с подобни планове в други специалности.

- Вероятно сте сериозно напреднали с подготовката на плана. Имате заявката на заинтересованите страни, че ще Ви подкрепят, след което този план отива на бюрата на институциите. От коя какво очаквате и с какви действия и решения биха могли да съдействат?

- Краткият отговор е: очакваме подкрепа и очакваме действие. Естествено, парламентът е институцията, която има отношение към гласуването му. След като парламентът приеме Планът за сърдечно-съдово здраве на България, институциите ще да следват и изпълняват. Изпълнителната власт е тази, която трябва да го задвижи. Но първоначалното решение, зелената светлина трябва да дойде от народните представители. Мисля, че това е правилният ход. Това е национален план, около който трябва да се обединят всички. Ние правим всичко по силите си той да бъде на високо експертно равнище.

- Националната здравна стратегия, която сега започва да разглежда Народното събрание на първо четене в здравна комисия, може би е добра предиспозиция като неин елемент да бъде одобрен и Националният план за сърдечно-съдово здраве. Така пътят й до пациентите ще бъде по-лек, не смятате ли? 

- Категорично смятам, че това е точно така. Много се надявам в тази стратегия да залегне политика за профилактика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Това ще бъде едно добро начало, което да бъде поставено в основата на плана. Ние сме изпратили становище по Националната здравна стратегия и очакваме то да бъде разгледано и прието, за да доведе до съответни промени, които да обезпечат добрата грижа за пациентите, изложени на риск от заболяване или с вече диагностицирана болест.

- Смятате ли, че е реалистично в рамките на следващата година България да има приет и действащ Национален план за сърдечно-съдово здраве?

- Много се надявам, а ние в Дружеството на кардиолозите в България ще направим всичко възможно това да се случи.

Профил: Доц. д-р Васил Трайков получава дипломата си по медицина с отличие от Медицински университет - София през 2000 г. Малко след това започва кариерата си в Клиниката по кардиология на Национална кардиологична болница - София. През 2002 г. се присъединява към екипа на Лабораторията по електрофизиология, като започва обучението си по инвазивна ЕП. През 2004 г. е назначен за асистент в същата институция. През 2008 г. Доц. Трайков се премества в Сегед, Унгария, където работи като стипендиант, а по-късно и като сътрудник в Лабораторията по електрофизиология на Университета в Сегед. През 2011 г. поема длъжността Началник отделение по инвазивна електрофизиология в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда" - София, България. По време на неговото ръководство този център се превърна в един от най-обемните EP центрове в България. Доц. Васил Трайков е автор и съавтор на повече от 100 статии, повечето от които във водещи рецензирани научни списания в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията. Той е член на комисията по научни документи на EHRA. В периода 2016-2019 г. е председател на Българско дружество по аритмия и преизбран за втори мандат до 2022 г. През 2020 г. е избран за председател на Дружество на кардиолозите в България, мандат 2022-2024 г. Доц. Васил Трайков проявява особен интерес в областта на механизмите на ПМ, аблация на камерни тахиаритмии и лечение на инфекции на сърдечни имплантируеми електронни устройства.