Какво постигнахте през Вашия мандат начело на Дружеството на кардиолозите в България?
Не бях начело, а пръв сред равни. През този мандат заедно постигнахме много за сърдечно-съдовото здраве на българите и за високото ниво на кардиолозите у нас. Радвам се, че бях част от управителния съвет на дружеството като негов председател. Имах доста отговорности и доста предизвикателства, но се радвам, че заедно успяхме да постигнем много успехи, които бяха важни и за гилдията, и за обществото. На първо място искам да откроя големите научни събития, които организирахме. През този мандат беше доста наситено с такива събития, защото бе важно да организираме обучителни форуми за младите колеги и колегите със специален интерес в определени области. Такъв беше и последният ни конгрес. Смятам, че е много важно да се обърнем към младите лекари и към специализантите, за да им дадем възможност да научат колкото може повече от всеки един от нас. Че сме успели, го доказаха пълните зали. Основната роля на дружеството е да подпомогне всеки свой член да се развива, да върви напред в практиката и науката.
Много важна и плодотворна беше и обществената ни активност - работата по Националния план за сърдечно-съдово здраве и разширяването на Алианса за сърдечно-съдово здраве. Имахме удоволствието за първи път да работим в колаборация с властите на най-високо ниво, което до момента не се беше случвало в такъв мащаб. За съжаление, ротациите в политиката през последните две години бяха изключително чести, но ние не сме обезкуражени, защото всички намират стойност в нашите предложения.
Голямо постижение след 25 години работа на здравната каса беше 100%-то заплащане на базовата терапия за сърдечно-съдови заболявания. Каква е следващата стъпка в тази посока?
Това не е наша заслуга, а на НЗОК. Монотерапията е само първа стъпка. Но знаем, че има още много стъпки в лечението на хипертонията. Имаме добро начало, но следващите етапи са да бъде покрито цялостно лечението на високото кръвно налягане. Ние бяхме съвременници на този процес, не сме участвали пряко, но сме готови да се включим с експертиза при обсъждането на следващите възможности за по-пълно покритие на комбинираните терапии, на антикоагулантите и т.н..
Къде се фокусира дружеството, освен в изработването на такъв стратегически документ като Националния кардиологичен план?
Разбира се, фокусът ни е върху младите колеги, върху европейския изпит по кардиология. Имаме все повече кандидати и все повече лекари преминават този изпит успешно. Това ни показва, че като кардиолози и хора, които обучават младите специалисти, им предлагаме обучение на високо европейско ниво, което им дава възможност без проблем да издържат толкова сериозен изпит. Радостното е, че все повече технологии, все повече диагностични методики, са достъпни в нашата страна. И ако трябва да се върна 20 години назад, когато аз започнах да работя, полето е коренно променено и това радва младите хора, които се занимават с кардиология, защото им позволява достъп до много знания и възможности.
Покрива ли здравната каса тези нови методики и възможности за лечение?
Да, за щастие почти всички видове лечения в кардиологията са достъпни в България и голяма част от тях се реимбурсират, така че да могат младите кардиолози да се гордеят, че са българи, че са завършили и работят в България. Българската кардиология е достойна част от европейското семейство и ние не изоставаме и за секунда нито като достъпност до необходимите грижи, нито като възможности на лекарите да прилагат всички иновации в медицината. Но изоставаме все още в плана и в това да научим българите да се грижат за сърцето си. Ние можем брилянтно да лекуваме, но общата ни цел е да можем да предпазим нашите пациенти поне от най-тежките фази на сърдечните заболявания.
Вие постигнахте изключително много в популяризирането на сърдечно-съдовото здраве, в създаването на плана, в разширяването на Алианса за сърдечно-съдово здраве, в подписване на меморандума между всички заинтересовани страни...
Ние направихме голяма стъпка, извървяхме дълъг път и направеното е илюстрация на приемствеността в дружеството. Всичко започнато в предишните мандати, преминава в следващите и се развива, за да вървим напред. Смятам, че няма друго научно дружество в България, което да структурира работата си по този начин.
Решихме много проблеми със съдействието на институциите. Но пак искам да кажа - винаги има какво още да се желае. Нашата специалност е изключително бързоразвиваща се и новите технологии настъпват всеки ден. Трябва да сме готови да работим с тях и да помагаме на пациентите. Тук е мястото на властите, за да ги направят достъпни чрез здравната каса. Редно е те да бъдат реимбурсирани, защото са категорично по-добри и доказано помагат на повече пациенти в сравнение със старите методи. Пример тук са и новите технологии в катетърната аблация (за лечение на аритмии). Революцията тук е новата енергия за аблация, която е изключително безопасна и много ефективна. Тя трябва да дойде в България, след като цяла Европа вече я прилага. Много се надявам да ускорим процеса за реимбурсиране от НЗОК. Важно е да кажем и че все още част от устройствата за превенция на внезапна смърт не са изцяло покрити. Да, покритието се повиши, но все още се изисква доплащане. Друг пример е подобряването на реимбурсацията на системите за функционална оценка на коронарните стеснения.
Има много други примери, които да се посочат, но и редица иновативни технологии в кардиологията, които тепърва ще навлизат в България. Все повече се виждат инфекции на имплантирани устройства и трябва да сме подготвени да можем да се справим с тях. Имаме два центъра в България, които работят, но трябва да се фокусира вниманието върху този проблем и тази дейност също да се реимбурсира.
Предсърдното мъждене само по себе си е доста неглижирано от самите пациенти, не мислите ли?
И не само то. За това е много важно да повишим осведомеността. Това е наша задача и ние работим по въпроса, заедно с колегите от световното сдружение. Важно е да повишим осведомеността и на лекарите, които да насочат пациента за аблация. Според последните ръководни правила катетърната аблация трябва да бъде и първа линия на лечение при диагностицираните с предсърдно мъждене. Тя е безспорно една голяма инвестиция в лечение в началото, но разпределено във времето, инвестицията, се възвръща. Дори ако я сравним с медикаментозното лечение, което ще бъде нужно в продължение на много години, аблацията е по-ефективна финансово. Повторна процедура се налага все по-рядко заради добрите технологии.
Специалистите в извънболничната помощ и личните лекари запознати ли са с новите технологии, за да ги обяснят и препоръчат достъпно, тъй като пациентите обикновено се страхуват?
Не всички са запознати в детайл и затова работим да запознаем всички. Смятам, че не е правилно да проявяваме инерция тогава, когато има ясно работещи методи, които е доказано, че работят по-добре от медикаментите. Колкото по-рано пациентите бъдат насочени за лечение с най-новите технологии, толкова по-добре.
Линк към статията: