Доц. д-р Васил Трайков: Дружеството на кардиолозите се стреми към постигане на сърдечно здраве за България чрез своя национален план
Доц. д-р Васил Трайков: Дружеството на кардиолозите се стреми към постигане на сърдечно здраве за България чрез своя национален план
Основният приоритет е намаляване на предотвратимата смъртност с 30% до 2030 г.
Доц. Трайков, как отчитате напредъка по Националния план за сърдечно-съдово здраве, подписахте меморандум с всички заинтересовани страни, имахте участие в събитие на представителството на ЕК. Какво предстои, за да стане планът факт, от кого и каква подкрепа очаквате?
Дружеството на кардиолозите в България работи активно по инициативата за създаване на Национален план за сърдечно-съдово здраве. Към момента имаме концептуален проект, който следва да бъде обсъден с всички заинтересовани страни, които подписаха меморандума през декември миналата година. Със сигурност този план не може да стане факт без подкрепата на институциите в България и затова е важно да отбележим, че очакваме подкрепа най-вече за въвеждането и изпълнението на мерките, които са залегнали в плана. Считаме, че подкрепата на европейските институции също е много важна. През декември 2023 година Европейският алианс за сърдечно-съдово здраве организира събитие, което се проведе в Европейския парламент в Страсбург. Основната му цел беше да се фокусира вниманието на евродепутатите върху проблема сърдечно-съдови заболявания. Имаше доста голям интерес и смятам, че успяхме да постигнем целта си в разговори и срещи с евродепутати от целия ЕС и България, разбира се. Всички бяха изключително положително настроени към плана и очакваме широка подкрепа в този и следващия мандат на Европейския парламент.
Съвсем наскоро имахме и друго събитие, организирано от вицепремиера Мария Габриел в партньорство с Н.Пр. Фредерик Мьорис, посланик на Кралство Белгия в България, с партньорството на ДКБ, на което се обсъдиха важни теми във връзка с промоцията на сърдечно-съдовото здраве в Европа и в България. За нас това беше изключително знаково събитие, в хода на което всички страни се обединиха около мнението, че без силно сътрудничество между институциите, научните дружества и всички заинтересовани страни не е възможно да постигнем напредък по отношение на промоцията на сърдечно-съдовото здраве.
Какви мерки от страната на институциите предлагате и очаквате извън здравния сектор?
Основното, което институциите биха могли да направят, е да въведат в изпълнение мерките, които ще залегнат в Националния план за сърдечно-съдово здраве. Без ясен ангажимент от тяхна страна този проект няма как да успее, именно институциите са тези, които могат да наложат тази система от мерки. Един подобен план няма как да работи, без да има контрол по изпълнението на мерките, заложени в него. Това още очакваме от институциите - контрол и оценка на ефекта им, както и внедряване на дигитализацията в целия сектор на здравеопазване. Изключителната им важност е, че само така ще можем да разберем дали успяваме да се справим в борбата със сърдечно-съдовите заболявания, да постигнем по-високи нива на навременно лечение, рехабилитация, качество на живот.
Като че ли обаче най-важна е ролята на самите пациенти. По данни на вашето дружество драстично са намалели смъртните случаи след остри инциденти благодарение на мрежата от инвазивни кардиологии, но броят на инфарктите расте. Какви са съветите ви към всеки от нас, за да се грижим по-адекватно и внимателно за здравето на сърцето си тогава, когато то все още е здраво?
Тук основното е да се постави фокус върху превенцията, недопускането на заболяване. И това е един от основните приоритети на националния ни план. Превенцията трябва да е на много нива и да включва редица важни мерки - контрол на тютюнопушенето, достатъчна физическа активност, борба със затлъстяването, мерки за подобряване на качеството на въздуха, намаляване на употребата на алкохол и много други. Като съвет към хората мога да кажа, че наша отговорност е да се грижим за здравето си и да не допускаме заболяване. Ние сме тези, които трябва да се замислим как се храним, движим ли се достатъчно и дали е разумно да използваме тютюневи изделия.
НЗОК направи първата крачка от предложението ви в плана за сто процента покрита базова терапия, как следва тя да се надгради и с какви лекарства и изделия?
Всъщност в плана няма такова предложение, един от приоритетите е достъп до ранна и максимално ефективна терапия. Това, което се постигна по отношение на реимбурсацията на тези лекарства, е важна първа стъпка. Трябва обаче да поставим един знак за внимание. Тази т.нар. базова терапия включва генерични лекарства, съдържащи само една молекула (монотерапия). Според съвременните ръководства това не е препоръчваната оптимална терапия. Препоръката е да се използва комбинираната терапия, например няколко молекули в една таблетка. Това е начинът за постигане на ефективно лечение и добро придържане към него. Във всички случаи това, което се случи, е много важно, но предстои още доста работа за постигане на по-добра реимбурсация на другите класове медикаменти и комбинации, а и на някои медицински изделия, за които все още се налага доплащане от страна на пациента.
Голямата цел на плана е да намалите с една трета преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания - на какво се дължи тя?
Преждевременната смъртност е тази, която настъпва при хора под 65 години. Много са сърдечно-съдовите заболявания, които могат да бъдат отговорни за нея - инфарктът на миокарда, кардиомиопатиите, предсърдното мъждене, всички заболявания, които носят риск от внезапна сърдечна смърт, и др. Именно затова предстои доста работа, превенцията може да намали заболеваемостта, но ранното и ефективно лечение ще намали смъртността при вече налично заболяване. Особен проблем е превенцията на внезапната сърдечна смърт, тя налага широкообхватни мерки на много нива. Една стъпка в тази посока би било инсталирането на автоматични кардиовертер-дефибрилатори на обществени места. Друга стъпка е провеждането на кампании сред обществото за повишаване на осведомеността за проблема. Съвсем ясно и доказано е, че ранното започване на ресусцитация, дори и от случайни минувачи, както и ранната дефибрилация подобряват шансовете за оцеляване при извънболничен сърдечен арест.
Кои са останалите цели и приоритети на плана за сърдечно-съдово здраве? Вие неколкократно сте казвали колко е важна ролята на дигитализацията - къде виждате нейния най-голям принос?
Освен вече споменатите приоритети - превенция и ранно лечение, планът ще се фокусира и върху рехабилитацията. В тази област също трябват сериозни мерки, които да подобрят грижата за пациентите с последствия от сърдечно-съдови заболявания и да улеснят възстановяването им. Друг важен приоритет е въвеждането на програми, насочени към оценка на качеството на живот. Тези т.нар. докладвани от пациентите показатели имат все по-голяма важност в грижата за пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Разбира се, дигитализацията е ключова. Без дигиталните технологии трудно можем да въведем повечето мерки и да получим добра обратна информация за резултата от приложението им. Тук е моментът да споменем и важността на регистрите. Повечето европейски страни ги прилагат широко и по този начин имат възможност за събиране на голямо количество важни данни.