Проф. Атанас Джуржев, роден да бъде професор

Проф. Атанас Джуржев, роден да бъде професор

На 15.05.2021г
проф. Атанас Джурджев щеше да навърши 80г.
Поклон пред паметта му!



Според официалното тълкование на понятието професор, това е най-високото научно-преподавателско звание в университет. В общочовешки план много хора си представят професора, като универсална личност, с енциклопедични познания. На професора не е простено да не знае . Хората от с. Павелско/любимото място на професора/ също мислят по този начин. За обикновения човек от този край, Атанас Джурджев беше истински професор. Тази проста човешка оценка беше най-точното мерило за Атанас Джурджев.

Той се доближаваше повече до представите ни за енциклопедична личност, отколкото до ограниченото понятие професор по “ Кардиология”.

За да се извисиш до тази степен на човешкото познание, трябва да си с многостранни интереси и да притежаваш услужлива памет.

Всеки, който е познавал професор Джурджев се е изумявал от силната му памет. Не рядко се е случвало той първи да те поздрави за рождения ден.

Неговите интереси бяха многостранни.

В гимназията най-много се е увличал от история и география, като е смятал да продължи висшето си образование в една от тези посоки. Желанието на родителите го насочва в областта на медицината.

В периода 1960-1967 г. завършва висшето си образование по медицина в Медицински университет - Пловдив с пълно отличие и сребърен медал. Златен се присъждал при активна комсомолска дейност.

С голяма носталгия разказваше за първите години от работата си, като лекар в родопските селища Мадан и Рудозем.

През 1973 г. специализира Вътрешни болести, а през 1977 г. взима специалност по Кардиология и Ревматология.

През 1983 г. става кандидат на медицинските науки, а през 1991 г. и доктор на медицинските науки. От 1972 г. до 1984 г. е асистент към Медицински Университет - Пловдив, през 1985 г. става доцент, а през 1993 г.- професор.

От 1990 г. е началник кардиологична клиника. През 1991 г. заема поста ръководител катедра Вътрешни болести. В периода 1988 – 1995 г. е декан на Медицинския факултет към Медицинския университет в град Пловдив, а от 1995 до 2003 г - ректор.

“ Една жена, една кола, една партия, един отбор” беше любима фраза на професора. Любимата си съпруга Мария наричаше “ врагът”, защото тя беше единствения фен на отбора по футбол “ Ботев”.  А той почти не пропускаше среща на “Локомотив”.

Най- силната му страст беше музиката. Той ни връщаше във времето на петдесетте, обичаше Битълс, Сърчърс, Елвис. В детайлите беше по-прецизен от неговия кум - известния меломан Тома Спространов. Разказвал е как като войник, с радиостанцията е слушал “западна” музика, за което е бил наказан.

Професор Атанас Джурджев бе член на Българското, Европейското кардиологични дружества, член на Полската академия на науките, член на Световната Академия по Медицина “Алберт Швайцер” както и член на Кралския институт по биология, Великобритания.

От 1996 г. е заместник председател на дружеството на кардиолозите в България.

От 2001 г. професор Джурджев бе национален консултант по кардиология.

Бил е главен редактор на списание “Фолия Медика”, член на редколегията на списанията: “Българска кардиология”, “Сърце – бял дроб”, “Рехабилитация и физиотерапия”.


На професор Джурджев са присъждани следните награди:

Сребърен медал за отличен успех;

Отличник на министерството на Здравеопазването;

Златен и голям златен медал на академия “Алберт Швайцер” – двукратно;

Златен медал за Мир “Нагазаки”;

Лекар на годината – 2001г.;

Носител на “Чиловата награда” на БЛС, 2002г.;

Кардиолог на годината – 2002г;

Носител на почетния знак на гр. Пловдив, гр. Чепеларе и с. Павелско.


Покрай сухата фактология на научните постижения, стои усещането за  постоянното присъствие на проф. Джурджев в нашето ежедневие. Често се намира повод, колеги, приятели да споменат неговото име. Спомняме си за любовта му към музиката, спорта, хубавото вино, невероятната му памет. Над всичко доминираше човеколюбието и добрината му, желанието да помогне.

Неизбежно е човек да напусне този свят. Проф. Джурджев си отиде твърде млад на 66 годишна възраст.

Но той е винаги с нас, защото човек живее толкова, колкото е в сърцата и паметта на хората.


 проф. Ф. Николов