Проф. Карамфилов: Грижата за сърцето трябва да започне от рано
Проф. Кирил Карамфилов встъпи в длъжност като председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Началото на неговия мандат бе дадено на Отчетно-изборното събрание на дружеството в рамките на 18-ия конгрес по кардиология. Попитахме го какви цели си поставя начело на едно от най-авторитетните дружества в медицината у нас, как върви изпълнението на Националния кардиологичен план и други важни теми, касаещи картината на сърдечно-съдовите заболявания в България. Проф. Карамфилов е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“ от 2021 г. Придобил е специалности по вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология, след като завършва Медицински университет – София с пълно отличие и е удостоен със “Златен Хипократ”.
Проф. Карамфилов, как премина 18-ият Конгрес по кардиология?
Конгресът беше много силен, взеха участие голям брой лектори, сред които топ имена в световната кардиология. Сред тях бе настоящият председател на Европейското кардиологично дружество, специалисти от световна величина, както и елитът на българската кардиология. Имаше огромен брой сесии – тази година имаше и доста голям брой интердисциплинарни сесии съвместно с близо 10 дружества и колеги от различни специалности. Качеството на конгреса се оценява по това колко интересни теми има, а дали са интересни темите свидетелства броят на хората в залите. Тези, които посещавах или на които бях лектор и модератор, видях, че са с много добра посещаемост. Действително конгресът беше успешен по отношение на лекторите, на начина на представяне на информацията, посещаемостта и общата удовлетвореност.
Каква е Вашата визия за развитие на едно от най-успешните дружества в сферата на медицината у нас – Дружеството на кардиолозите в България?
Моите цели са свързани с основната амбиция на дружеството, а именно с намаляването на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Със сигурност ще продължим с нашите активности и кампании, с които разясняваме ползите от здравословния начин на живот, ще продължим и със събитията от нашия научен календар, които целят поддържане и повишаване квалификацията на лекарите. Планирам и по-активно взаимодействие с всички институции, които са ангажирани в този процес. Основна стъпка в тази насока е реализирането на целите в Националния кардиологичен план, към който с удоволствие мога да споделя, че има доста голям интерес от институции, които имат значение за обществото, като например Министерството на здравеопазването и Столичната община. Също така сред приоритетите ми ще е и подобряване на взаимодействието с различни структури, сред които Европейското кардиологично дружество, тъй като ние сме много активни по отношение на научната и организационната работа с него, но имаме нужда от още по-тясно сътрудничество. Много ми се иска да направим и една стъпка напред по отношение на регистрите в сферата на сърдечно-съдовите заболявания, които на този етап не са добре представени – има няколко опита за по малки регистри, които са успешни като например регистърът на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология, но това е един малък регистър за относително малък брой процедури.
Защо е нужно да има регистри на сърдечно-съдовата заболеваемост от национален мащаб?
Задачата да се обхване картината на кардиологичните процедури в национален мащаб е по-сложна, но се надявам ние да можем я осъществим, тъй като базата на науката е в точната информация. Без точна информация е много трудно да направим “mapping-a”, да диагностицираме ситуацията, да открием проблемите и местата, където можем да се подобряваме. Чрез събирането на данни ще знаем къде сме силни и къде сме слаби. В момента Европейското дружество по кардиология оказва подкрепа за създаването на регистър за сърдечната недостатъчност, има и регистър за интервенционалните процедури. Добър пример в тази насока са скандинавските страни, в които има ясна картина за демографията – за заболеваемостта, придружаващите заболявания и смъртност. Ще извървим дълъг път, докато стигнем до там, но всеки дълъг път започва с първата крачка и тя вече бе направена. Имаме разговори с различни опитни колеги и институции, които да ни подкрепят, но това са първоначални стъпки. Необходима е много работа, наясно съм, че в рамките на моя двугодишен мандат трудно ще реализирам напълно тази цел. Ръководството на ДКБ изключително много държи на приемствеността и аз се надявам, че това е нещо, което ще се продължи и от следващите председатели.
На какъв етап е Националният кардиологичен план?
Националният кардиологичен план определено е сред нашите приоритети. По-бавната му реализиция се обуслява от факта, че в него са ангажирани голям брой участници – представители на различни научни дружества, на съсловните организации на Лекарския съюз и на общопрактикуващите лекари, на партньорите ни от индустриите, на пациентските организации. Целите на този план са амбициозни, но изпълними чрез координацията между всички участници. Това е предизвикателство, но ви уверявам, че ние поддържаме активна комуникация с цел да популяризиряме мерките, заложени в него. Една позитивна стъпка в тази насока е превенцията в училищата, тъй като там са най уязвимите ни членове на обществото.
Доц. Васил Трайков, председател на ДКБ с мандат 2022-2024 г., говори за полезните навици и избягване на рисковите фактори, които увреждат сърдечно-съдовото здраве пред деветокласниците от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев”.
ДКБ проведе серия срещи в училищата с участието на специалисти. Имаше ли интерес към тях?
Това е една изключително успешна практика, която въведохме покрай Световния ден на сърцето, организиран съвместно със Световната сърдечна федерация. Впоследствие възникна идеята да направим не едномоментна кампания, а по-продължителна инциатива. От следващата година ще имаме Седмица, а не Ден на сърцето. Мотивът ни е, че в България е нужно да се говори за сърдечно-съдово здраве. Все още не е така популярен фактът, че българските пациенти загиват най-често от сърдечно-съдови заболявания – 60% от смъртността се дължи на тях. Също така не е толкова известен факт, че тя е най широко застъпената, но и също така най-лесно предотвратимата. Затова и подобни кампании сред най младите хора имат най голям ефект. Има нужда от фокус върху хората, които все още не са изградили навиците си – те трябва да са наясно кои са факторите, които определят доброто сърдечносъдово здраве от най-ранна възраст. Ангажирали сме голям брой колеги и мога да кажа, че кампанията по отношение на интерес е изключително успешна. Не е лесно да преодолеем дистанцията между лекарите и младите хора, подложени на влиянието на много различни неща, които вредят на тяхното здраве и в рекламата им, в която се влагат много пари. Това е доста трудно за нас, тъй като нещата, които промотираме, са свързани с добро здраве, но и с усилия от страна на подрастващите, така че е важно да намерим подходящия начин да им предоставим информацията. Стараем се да им дадем пример за добрия стил и добрия начин на живот.
Имаше предложение на държавно ниво за необходимостта от въвеждане на здравно образование. Дружеството на кардиолозите би ли подкрепило подобна идея?
Без всякакво съмнение има огромна необходимост от такъв тип образование. Ние го виждаме чрез обратната връзка, която събираме от инициативата ни в училищата. По въпросите, които получаваме, става ясно, че независимо от нашата кампания до младите, информацията към тях не достига по начина, по който ние искаме да достигнем. В този смисъл формулирането на специално изготвена програма в структуриран вид би имало голям ефект и реализирането й ще доведе до огромна полза.
Дружеството на кардиолозите е изключително активно за това да популяризира нуждата от и превенция и по-здравословен начин на живот. Виждате ли обаче резултати в национален мащаб и имате ли нужда държавата да застане зад вас?
Без съмнение ефектът на нашите усилия без подкрепа от страна на държавата няма да е толкова голям, колкото би ни се искало. Ние имаме позитивни примери от различни държави като Португалия, Словения, включително и страни в Източна Европа, в които провеждането на целенасочена кампания, в която са въвлечени всичките участници води до драматично понижаване на сърдечно-съдовата смъртност с между 30 и 50%. Всичко изисква време, целенасочени усилия и подкрепата на държавните институции, които да налагат правила. Аз с гордост мога да кажа, че Дружеството на кардиолозите в България е най-голямата професионално дружество на лекари по специалност и ние сме тези, чиято роля и отговорност е да обърнем негативната тенденция по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Така че ние сме активни и ще продължаваме да бъдем още по-активни. Стремим се да достигаме до всеки потенциален пациент – започвайки още от учениците и достигайки до по-възрастните хора, трудоспособните хора, хората с рискови професии или с повишен сърдечно-съдов риск, обослувен от наследствени фактори. Определно в последните няколко години отчитаме тенденция, особено сред по младите хора да са по-информирани, да осъществяват по-насочени изследвания. Виждаме, че тези пациенти се интересуват и от съвременните неща, тъй като карадиологията се развива изключително много и очевидно целенасочените ни кампании по различни информационна канали дават резултат. Разбира се, има още много какво да се желае, докато постигнем пречупване на тенденцията за висока сърдечна смъртност.
Успява ли страната да въведе най модерните и съвременните практики в кардиологията?
Краткият отговор е – да. Илюстрация за това е, че нашите научни разработки се докладват на световни конгреси, тоест ние сме на равнище, което е над средноевропейското. България има много предизвикателства по отношение на прилагането на съвременните подходи, защото съвременната медицина е свързана със средства, а в България те се разпределят трудно. Все пак не мога да не отбележа, че имаме добра комуникация и с Министерството на здравеопазването, и със Здравната каса и успяваме да ги убедим в целесъобразността на определени медикаментозни и немедикаментозни средства за лечение и това също допринася за подобряване на сърдечносъдовото здраве. Но пак ще отбележа – превенцията е нашият акцент, защото ние може да използваме страхотни средства за лечение, но когато има добра превенция, те ще са все по малко нужни. Също така, едни превантивни мерки струват много по-малко средства, а биха имали положителен дългосрочен ефект както във финансов, така и в здравословен аспект.
Лекарският съюз неколкократно даде заявка, че продължаващото медицинско обучение трябва да стане задължително, какво е Вашето мнение?
Категорично подкрепям тази идея. Само продължаващо медицинско обучение е гарант за квалификацията на колегите. Не мисля, че ще има кардиолог, който да е против. На подобни форуми като конгресът на ДКБ всеки един участник, който слуша или презентира, си дава ясно сметка, че това е инвестиция в по-доброто лечение за неговите пациенте. Когато издигнах своята кандидатура за бъдещ председател на дружеството, имах за цел именно въвеждането на продължаващото медицинско образование и сертифицирането на определени знания и практики. Така че се радвам за активната позиция на Лекарския съюз – тази идея няма да е лесно изпълнима, но според мен това е нещо, което трябва да следваме като посока.
Полина Тодорова