В България никой не се ангажира с нея, акцентира се на лечението, защото то се заплаща, загрижен е бъдещият председател на Дружеството на кардиолозите в България
Европейската комисия предложи най-мащабния до момента пакет от мерки за подобряване на здравето на европейците и за модернизиране, повишаване на ефективността и устойчивостта на здравния сектор в ЕС.
Приетият и публикуван Европейски кардиологичен план разписва дейности в три направления: развитие на водеща биотехнологична индустрия, облекчаване на правилата за медицинските изделия, борба със сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ).
Ключов елемент на стратегията е планът "Safe Hearts", чиято цел е да подобри превенцията, диагностиката и лечението на водещата причина за смърт в Европа: сърдечно-съдовите заболявания.
Сред предвидените мерки са: използване на персонализирани инструменти за прогнозиране и терапии; прилагане на изкуствен интелект и дигитални здравни решения; намаляване на неравенствата и подобряване достъпа до здравеопазване.
Сред целите е до 2035 г. преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания да намалее с 25%.
"Темата за България е изключително актуална и не трябва да остава в периферията на общественото внимание, защото сърдечно-съдовите заболявания са убиец. Българските мъже живеят 10 години по-малко от средностатистическия европеец – посочи проф. д-р Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2026-2028. – Сред основните акценти в документа е всеобхватна превенция на сърдечно-съдовите заболявания, която включва скрининг за основните рискови фактори: артериална хипертония, дислипидемия, диабет или повишен кръвен захар, тютюнопушене, наднормено тегло и физическа активност.
Трябва да се вземат навременни мерки, за да се лекуват рискови фактори, а не усложнения и заболявания. Не е по-малко важна рехабилитацията.
Движението е лекарство, което не може да бъде заменено с никакви медикаменти и устройства. То е безценен помощник в терапията на всички заболявания и най-вече на сърдечно-съдовите.
В България превенция на практика няма. Няма информационна кампания, няма здравно образование. Българите са жертви на нездравословните си навици.
Лечението на острия миокарден инфаркт в България е изцяло интервенционално – над 90% от инфаркт получават съвременна медицинска помощ. На годишна база спасяваме около 20–25 хиляди миокардни инфаркта, но превенцията, лечението, откриването на рисковите фактори, здравословният начин на живот би спасил стотици хиляди и дори милиони пациенти."
"За изпълнението на европейския документ у нас е нужен и ясен ангажимент на държавата", допълни проф. Груев.
Цялото интервю ще откриете тук:
https://bnrnews.bg/sofia/post/410679/prof-ivan-gruev