Проф. д-р Кирил Карамфилов: Сърдечно-съдовите заболявания в голяма степен протичат безсимптомно
Председателят на Дружеството на кардиолозите в България пред "Капитал Здраве"
Председателят на Дружеството на кардиолозите в България пред "Капитал Здраве"
Какви видове стентове съществуват и кога се налага да бъдат поставяни? Какво е времето, което се изисква за реакция от пациента и неговите близки?
Много добър въпрос, чийто отговор е доста обстоен, но ще очертая основните положения. Когато дойде моментът за стент, трябва да са ясни индикациите за поставянето му, тъй като интервенционалното, медикаментозното и хирургичното лечение са трите възможности, когато е доказан съдов проблем на сърцето. Има ясно разписани правила, които ние спазваме. Стентът представлява малък имплант, който служи за разширяване на стеснен съд. Типовете стентове са различни, но като цяло съвременните стентове, независимо от производителя, са с изключително добри показатели и в голяма степен дават сходни резултати. Някои са по-подходящи в определени ситуации, когато имаме калциране или лезии, или когато има лезии, които трудно биха могли да се достигнат заради силно извити съдове. Има малка специфика и всеки инвазивен кардиолог е наясно във всяка една ситуация кои импланти ще дадат малко по-добри резултати, не само по отношение на поставянето, защото и при него има специфика, но и по отношение на по- дългосрочните резултати за пациента. Често се случва при мен да дойде пациент, който казва “трябва да ми се сложи стент”. Аз преглеждам цялата документация. Още един път препотвърждавам индикациите за този тип интервенционално лечение и минавам по-подробно в дълбочина колко и кои съдове са засегнати, какъв стент да се постави. При по-простите случаи можем да решим едномоментно проблема. В по-сложните да стентираме на няколко етапа. Ако мога да обобщя, поставянето на стент е изключително индивидуализирано решение и трябва да се съобразят всички характеристики на пациента, да се разговаря с него, да се предложат възможности, защото винаги има повече от един вариант и да се вземе общо решение на базата на изясняване на целия този комплекс от въпроси.
Какви са индикациите и съответно контраиндикациите за поставянето на стент?
Индикациите са свързани с ограничаване на кръвотока в съда, тоест има стеснение и е доказано, че това стеснение не позволява тази зона да се кръвоснабдява адекватно. Има съдове, които са стеснени именно в тази, бих казал сива зона, около 50-70%, и ние не сме сигурни дали всъщност това стеснение причинява недостатъчност на кръвообращението, дали спира кръвта да стигне до този участък. Тогава правим изследване, което измерва налягането преди и след стеснението. То е високоспециализирано, изключително прецизно, много точно и по напълно недвусмислен начин ни позволява да решим дали има необходимост да се предприема процедура или не. Контраиндикациите са няколко типа. Една от основните контраиндикации е невъзможността пациентът да приема лекарства, които разреждат кръвта. Ние поставяме чуждо тяло в организма и е необходимо да има известен период на адаптация. При съвременните стентове той е доста кратък, но все пак съществува и са необходими и такива лекарства. Другият сценарий е при твърде дифузни промени по съдовете, тоест - всички съдове са покрити по цялата си дължина с плаки и стеснения. Тогава насочваме пациента за хирургично лечение. Следващата възможност, която се среща при голяма група пациенти, е комбинираната патология - едновременно имат стеснение на съдове и клапни проблеми. Това важи за аортната клапа и ако не е възможно тя да се постави перкутанно - тоест с достъп само през артериите, пациентът се планира за операция, независимо, че има стеснение на съдове. В този случай трябва да се направи операция, да се сложи байпас и да се коригира клапният порок.
Ако пациентът дълго време е приемал терапия, ползвал е статини и въпреки това кръвното му налягане не е добре контролирано, не идва ли малко по-рано при вас?
Коварното при сърдечно-съдовите заболявания е, че те в голяма степен те протичат безсимптомно. Рисковите фактори са отлагането на холестерол по съдовете, високото артериално налягане, повишените нива на кръвната захар, обездвижването и др. Всички те действат и докато не се стигне до момента, в който пациентът да има оплаквания, сърцето може да ги компенсира. Това е изключително адаптивен орган и ние сме виждали пациенти с 99% стеснение без оплаквания. Разбира се, тях ги грози риска от пълно запушване и внезапна сърдечна смърт, но от друга страна доказва, че сърцето може да се адаптира. Много голяма част от хората с такива дифузни промени, са активни хора - планинари, редовно трениращи. Когато сърцето вече не успява да компенсира и се стигне до клиничните оплаквания, те идват при нас за диагностика и едва тогава разбират за проблема си. За да не се стига до там, разбира се, е необходима превенция. Но тя е възможна само при взето информирано решение от пациентите. Те трябва да са наясно какво може да увреди съдовете и въобще цялата сърдечно-съдова система.
Как могат да разберат от изследванията по време на годишния профилактичен преглед ли?
Имаме добра система и програма за профилактика. Не съм сигурен, обаче, че тя се изпълнява по начина, по който е замислена. Прилича малко на изборите - всички сме длъжни да гласуваме, но каква част наистина спазват този свой ангажимент? Ние имаме много ясно разписана програма на каква възраст какви профилактични дейности се правят. Общопрактикуващите лекари се грижат за това добре, но ние самите някак си се губим и не се получава замисленото. Има добри практики, които бихме могли да въведем. За съжаление, те са рестриктивни, тоест - хората, които не изпълняват препоръките, би трябвало да имат по-високи здравни осигуровки, да имат някакъв мотив да се грижат за себе си. Както застраховките за коли са по-скъпи за хората, които имат произшествия, така би трябвало да се променят и здравните осигуровки. Необходима е мярка, която да дисциплинира. Това, разбира се, е лично мнение, но след като отношението към собственото здраве не е достатъчно, трябва да съществуват мерки, които да дисциплинират хората. Ние, лекарите, правим това, което зависи от нас - разказваме, правим кампании, скъсяваме дистанцията, образоваме, изграждаме доверие. Сайтът на Дружеството на кардиолозите е изключително богат и при желание всеки може да се обучи допълнително. Много клиники по различни поводи организират дни на отворените врати и безплатни прегледи. Ние в “Александровска” също правим Дни на отворените врати за хипертония, за предсърдно мъждене, за съдови болести и има много голям ефект върху здравето на участниците в тях. Съвременните млади хора са два типа. Има малък процент, може би 5-6%, които сасвръхзаинтересовани. Аз съм преглеждал пациенти, които идват с генетични анализи за рискови гени, със супер строг диетичен режим, с лабораторни изследвания като на 15-годишни момчета и момичета, които следят с какво се хранят, колко се движат, носят смарт часовници, следят си статистиката на съня, на изминатите крачки дневно и пр. Останалите близо 95% са в другата крайност - те живеят живота си по доста неправилен начин. Те са най-укорими, защото информацията за здравословния начин на живот е много лесно достъпна, достига до тях, но не се приема. Защото е по-лесно да не правиш нищо. И тук идва въпросът със здравното възпитание и затова кардиологичното дружество залага много на кампанията “Седмица на сърцето”, която проведохме в училищата. Искаме децата да разберат в най-ранна възраст колко е важно да се грижат за своето сърдечно-съдово здраве и за това на близките си. Ние сме загубено поколение, което се е хранило с каквото има. Имаме и едно цяло загубено поколение на прехода. Но тези, които можем да възпитаваме, трябва да бъдат образовани и тук именно трябва да поставим акцента в работата си.
Линк към статията: