10-ата юбилейна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“

Доц. Васил Трайков и проф. Иван Груев: Ранно здравно образование, скрининг, работа с рисковите групи ще подобрят сърдечносъдовото здраве у нас

За подобряване на показателите на населението по отношение на сърдечносъдовото здраве са необходими здравно образование от ранна възраст, скринингови програми, идентификация на рисковите групи, навременно лечение. Това са и част от основите на Националния план за сърдечносъдово здраве, по който се работи от няколко години в контекста на инициативата за Европейски план за сърдечносъдово здраве, стана ясно от изказванията на доц. Васил Трайков и проф. Иван Груев на 10-ата юбилейна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“. Събитието се проведе хибридно в София на 7 ноември 2023 г., а дискусиите може да бъдат проследени на запис в Youtube канала на „Капитал“.

Целта на форума бе да обобщи какво се случи в медицината у нас и по света през последните 10 години и да представи визия какво предстои.

Презентация на тема „Намаляване на смъртността от инфаркт. Следваща цел: Национален кардиологичен план“ представи доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). „През миналите 10 г. в кардиологията се случиха много важни неща благодарение на колаборацията и мъдрото управление на здравната каса и институциите. Има сериозна еволюция при лекарствата, но най-важното бе борбата с инфаркта чрез създаването на мрежа от катетеризационни лаборатории, които поеха животоспасяващото лечение при остър инфаркт. Смъртността от инфаркт намалява през годините. Предстои обаче да погледнем надолу, защото инфарктите, които диагностицираме и лекуваме са само върхът на айсберга. Проблемът е да идентифицираме хората със сърдечносъдов риск, за да се профилактират тези заболявания. Необходима е стратегия за действие. Такава вече е създадена с инициативата за Европейски план за сърдечносъдово здраве, който да бъде адаптиран и въведен в отделните държави. „Очакваме тази инициатива да заработи и у нас, работи се от няколко години по нея, предстои създаването на Български алианс за сърдечносъдово здраве на 15 декември“, каза доц. Трайков. Задача на този алианс ще бъде създаване и въвеждане на Национален план за сърдечно-съдово здраве. Акценти ще бъдат превенцията, профилактиката, ранното лечение, както и рехабилитацията.

„В подкрепа на това разработваме модул за профилактичен календар, който ще информира какви прегледи и изследвания може да си направи човек“, коментира доц. Антон Тонев, модератор на дискусията, съветник на министъра на здравеопазването. България сега е на незавидно място в лечението на инсулта, както е била при старта на програмата за интервенционално лечение на инфаркт. Предстои въвеждане на програма за лечението на инсулт, която да повтори направеното при инфаркт, допълни той.

„Сега в България е 7 пъти по-вероятно човек да умре от инсулт, отколкото в Белгия. Необходима е превенция, както и да се обхванат всички сърдечносъдови заболявания в обща стратегия“, отговори доц. Трайков.

„Болничната смъртност от инфаркт беше 20%, сега е 5%, но броят на инфарктите се увеличава. При инсултите ситуацията е катастрофална, има само 1 добре работещ Stroke-център, но спешната помощ не може да доведе пациентите в болница до 4-ия час. За да се подобрят показателите, промените трябва да започнат от основите на системата. НЗИС е чудесна система, но докато не можем да черпим данни от нея, тя е тегоба за нас, защото въвеждаме информацията 2 пъти“, коментира проф. Иван Груев, научен секретар на ДКБ.

В панелната дискусия „Големите медицински очаквания“ проф. Груев представи темата „Модерен подход към скрининга и профилактиката в кардиологията чрез модернизиран лабораторен панел“. „Ако съдим по сърдечносъдовия риск, България не се намира в ЕС, а в Съветския съюз или Северна Африка според европейските данни. Данните за изчисляване на сърдечносъдовия риск чрез калкулатора СКОР-2 са част от европейските ръководни правила вече 2 г., но това не е отразено в българскте електронни ситеми, одобрени от НЗОК. Затова ДКБ отделя средства, за да се създаде такъв софтуер и да се ползва от българските  общопрактикуващи лекари. Най-ниската средна продължителност на живота в ЕС е в България, за мъжете разликата е с  цели 10 години“, каза още проф. Груев и добави, че е важно „да се намесим рано при високорискова популация като българската. Сред основните проблеми у нас е дислипидемията – процентът на пациентите ,достигнали таргетните стойности от европейските препоръки е под 12%.“ Проф. Груев очерта кои рискови групи пациенти се нуждаят от допълнителни специализирани изследвания и какви трябва да са те според съвременните научни данни  и практика.

Попитан каква оценка би поставил на българското здравеопазване, проф. Груев каза: „Четири. Единственият значим пробив на сърдечно съдоваата медицина  е по отношение на интервенционалното лечение на миокардния инфаркт, всички други начинания  не постигат желаните резултати. Внесохме доста предложения пред институциите, но  досега нищо съществено не е взето предвид. Решаването на въпросите на парче не носи добро в никоя сфера, още по-малко в здравеопазването“.